Новини

По около 150 човека посещават на седмица Скакавишкия водопад край Земен.

Това съобщи заместник кметът на Община Земен Димитър Боянов по радио „Фокус“. Местната администрация е внесла проект за изграждане на екопътека, чиято крайна точка е красивият водопад. Разработката е по програмата за развитие на селските райони и е на стойност 200 000 евро. Екопътеката тръгва от Земен, върви покрай река Струма в уникалното дефиле, като стига до водопада и крепостта „Калето“ в древния Землънград. Все още обаче движение по проекта няма. До водопада може да се стигне с влак от спирка „Скакавица“ и с кола през село Ръждавица. Чистият въздух в Земенско, старинните и природни забележителности, Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на река Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма, каза Димитър Боянов. Той посочи, че Земен е признат за курортен район от местно значение, а може и трябва да се развие и като национален туристически център. Засега обаче тези природни и културни дадености не се използват пълноценно. Липсва не само материална база, но и подходящи транспортни връзки и услуги за развитие на стопанския туризъм. В Общината няма хотел, има една туристическа спалня и 3 ловни хижи. Това е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм и риболов. Населението все още няма нагласа за предоставяне на семейна база за туристически цели.

Развитието на европейски тип местни финанси бе темата, дискутирана от законодателна и местна власт в проведения  Ден на диалога.

Форумът  се проведе в още 27 областни центрове в страната. На местно ниво, диалогът бе уважен от Кмета на Земен, г-н Димитър Сотиров, народните представители: Ангел Найденов от БСП, Ирена Соколова и Петър Петров от ГЕРБ, както и кметовете на общините Радомир,  Брезник и управници на селища. Националното сдружение на общините в Република България, като иниицатор за провеждането на Ден на диалога, бе представено в Перник от Мариана Николова.

Форумът направи своеобразен преглед на постиженията и проблемите на общините, произхождащи от финансовата децентрализация. В резултат на провежданите реформи към децентрализация, през 2008-ма година, спрямо 2002-ра се наблюдава слабо подобряване на мястото на общините в системата на публичните финанси, като делът на общинските разходи в консолидирания държавен бюджет е нараснал от близо 19% на 20.2%.

По-значително подобряване има делът на общините в публичните капитални разходи, който е нараснал от близо 15% на 36.6%. Положителни промени се наблюдават и във вътрешната структура на общинските финанси, отчита докладът на НСОРБ. Сред тях са нарасналите собствени приходи от 22.5% на 32.4% и увеличението на капиталните разходи от 8.6% на 28.6%. Освен това бе отбелязано и получаването на правомощия на местните власти в определянето размера на местните такси, както и размера на данъчните ставки за местните данъци. Една от тенденциите, които будят тревога, е делът на общинските приходи към брутния вътрешен продукт, който е намалял от 7.7% на 7.3%. В последните години се наблюдава и спад на темпа на прираст на общинските разходи, спрямо съответния темп на публичните разходи. Като негативен резултат се посочва и увеличаването на делът на държавните трансфери, които не се управляват, чрез общинските бюджети и се разпределят по непрозрачни правила от министерствата.

Определяните от държавата разходи за финансиране на делегираните услуги изостават спрямо инфлацията, посочва се още в доклада.

Това принуждава общините да отклоняват нарастващи суми от местните приходи за дофинансирането им, като същевременно се ограничават правомощията на общините за управление на тези средства. Икономическата криза допълнително удари местните бюджети, като в резултат на това собствените приходи на общините са намалели с 3 процента за една година, а държавните трансфери са се увеличили. По официални данни на Евростат за 7-годишния период, страните от ЕС са увеличили дела на местните финанси към БВП, а за България се наблюдава намаление.

Изводът е, че страната ни реализира положителни промени в посока децентрализацията, но с крайно ниски и нестабилни темпове. Ако този темп се запази, ще достигнем ЕС след 33 години, се допълва в доклада.

Медиите и администрацията от община Земен  могат да работят като равнопоставени партньори.

Такъв е генералният извод от семинар в Банско, на който журналисти от регионалните медии в Перник през почивните дни бяха на обучение. В обучението участваха и представители на общинската администрация в Земен.

Темата на обучението беше „ Медиите -посредник между администрациите и гражданското общества за прозрачна, контролируема и отчетна администрация“. Като лектори бяха поканени създателят на информационния сайт „Фрогнюз“ Огнян Стефанов, журналистът Иво Христов и доц. д-р Татяна Томова – преподавател по политология в СУ „Климент Охридски” и НБУ. Програмата включваше теоретични теми, практически занимания и дискусии, свързани с механизмите за партньорство между медиите и администрацията. Целта на обучението беше да се повиши взаимното доверие и ефективността от сътрудничеството им за по-добра информираност и прозрачност.

Особени емоции предизвикаха двете импровизирани пресконференции, организирани от обучаваните. Екип 1 представи еко проект на община Земен по Програмата за развитие на селските райони като реална ситуация, защото общината наистина кандидатства с такъв проект – за развитие на туризма в района.  В своите изложения Огнян Стефанов се спря на взаимоотношенията между медиите и администрациите като инструмент за развитие на демократичните процеси. Анализ на предизвикателствата за администрациите в условията на съществуването на независими медии и гражданско общество направи доц. д-р Татяна Томова.

Семинарът беше двудневен и беше организиран в рамките на проект „Партньорството между гражданското общество и администрацията – гарант за прозрачност, отчетност и контрол“ по Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Тържества за вековния юбилей имаше на трите гари

Състояха се  официалните тържества по повод 100-годишнината на железопътната линия Радомир – Земен – Кюстендил. „Български държавни железници“ ЕАД представят изложба с фотоси, документи и текстов материал. Тя е експонирана в гарите Радомир, Земен и Кюстендил и представя интересните обрати, нелеките изпитания и забележителните инженерни постижения при изграждането на тази железопътна линия.

Специално за празника, националният железопътен превозвач промени и разписанието на един от сутрешните влакове от София за Кюстендил, който тръгва в десет часа без две минути от Централната столична гара. В сравнение с обичайния си график, на 26-ти юли този влак престояваше по-дълго време в гарите Радомир и Земен, за да могат пътуващите да участват в тържествените церемонии за юбилея на жп линията.

Той бе тържествено отбелязан на трите гари. На първата от тях – Радомир тържеството започна в 11 ч. вчера. Влакът „Дезиро“ от София бе посрещнат от кмета на общината Красимир Борисов, Васил Рангелов, съветник на министъра на транспорта, Симеон Ананиев изпълнителен директор на ИА „Железопътна администрация“, Иван Вълчев , директор обща администрация на БДЖ ЕАД и Стефчо Стефанов, управител на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД.

В поздравителния адрес до гражданите на Радомир от изпълнителния директор на БДЖ Христо Монов, прочетен от Иван Вълчев бе подчертано, че Българските железници днес полагат всички усилия да подобрят качеството на ж.п. услугите, за да отговорят на съвременните изисквания на своите клиенти. Районът на стогодишната гара бе украсен и благоустроен от общината.

Поздравление към служителите, ветераните на ж.п. гара Радомир и гражданите отправи и градоначалникът на Радомирска община Красимир Борисов. Той подчерта, че още преди 100 години, с откриване на линията Радомир- Земен- Кюстендил, е реализирана една европейска идея.

Четирима ветерани служители на гара Радомир бяха наградени с юбилейни плакети.

В чакалнята на гарата бе експонирана изложба, проследяваща интересните обрати, нелеките изпитания и забележителните инженерни постижения при изграждането на ж.п. линията.

„С продължаване линията от Гюешево за Македония гарата в Радомир ще се превърне във водеща към София и западната ни съседка. Тук се кръстосват две основни направления- за Кюстендил и за Благоевград- Кулата“, каза Симеон Ананиев.

По повод стогодишнината на линията се възстановява спирка „Дебели лаг“ , която след закриването й преди години е разграбена и опожарена. Сега с 54 000 лв. се строи съвременна, отговаряща на европейските изисквания спирка. Тя ще има чакалня, билетно гише и навес, както и модерна тоалетна. Проблем според кметския наместник Роза Кръстева е кражбата преди години на проводниците от електрическата мрежа на около 1,5 км. до спирката.

В Земен, където гарата и подходите към нея са ремонтирани по повод 100- годишния юбилей посланикът на Италия у нас Стефано Бенацо откри паметна плоча на загинал по време на строителството на линията италиански инженер Клинка.

Основните чествания се състояха в Кюстендил.

Там бяха наградени и децата, участвали със свои рисунки в конкурса, организиран от инициативния комитет за празненствата, по повод 100- годишнината от построяването на линията.

„Български държавни железници“ ЕАД също бяха подготвили подаръци за малките художници, пресъздали в своите произведения детското възприятие за забързания ритъм на влаковете в този изключително красив регион на нашата страна.

Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита чак на 26 юли същата година, а за това важно събитие дошъл и самият министър-председател Александър Малинов, отбелязват архивите.

Според проекта жп линията е била удължена на следващата година до Гюешево, където пък първият влак пристигнал на 16 юли 1910 г.

Построяването на линията Радомир – Гюешево струвало 12,377 млн. златни лева – кредит, отпуснат от френска банка. Сумата е голяма за времето си, като се знае, че тогава активите на БНБ са възлизали на около 250 млн. лв., а златният лев е бил равен на френския франк.

Прокарването на трасето продължило 5 г. Релсите били доставени от Англия, жп мостовете изработили германски фирми от Мюнхен, дървените траверси са внос от Сърбия, а техническите и инженерните дейности били изпълнени от италианци, уточни кюстендилският историк Ангел Джонев, който неотдавна издаде и книга – „Македония в железопътната политика на България“, изследване в 500 страници./Съперник

Община Земен кандидатства с проект за монтиране на соларни системи.

Разработката е внесена по мярка 321 на Програмата за развитие на селските райони, управлявана от Министерство на земеделието и храните. Предвижда се поставяне на соларни системи на покривите на СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ и на сградата на поликлиниката. Слънчевите батерии ще се използват за отопление и топла вода. Предвиден е и цялостен ремонт на здравния пункт в Земен. Ще бъдат подменени дограмите, цялата постройка ще бъде санирана, в ред ще бъде сложена и отоплителната система.

По предварителни разчети стойността на разработката възлиза на 3 милиона евро. Още няколко проекта готви земенската администрация по Програмата за развитие на селските райони. Те включват ремонт на сградите на общинска администрация, на местната Дирекция „Социално подпомагане“, на читалището и на стадиона. Ще бъдат подменени и водопроводните тръби в с. Жабляно. Община Земен е партньор в проекта на фондация „Младежка инициатива“ за подобряване на партньорството и доверието между гражданството и администрацията. В рамките на този проект  в общинската администрация се организира Ден на отворените врати.