Това съобщи заместник кметът на Община Земен Димитър Боянов по радио „Фокус“. Местната администрация е внесла проект за изграждане на екопътека, чиято крайна точка е красивият водопад. Разработката е по програмата за развитие на селските райони и е на стойност 200 000 евро. Екопътеката тръгва от Земен, върви покрай река Струма в уникалното дефиле, като стига до водопада и крепостта „Калето“ в древния Землънград. Все още обаче движение по проекта няма. До водопада може да се стигне с влак от спирка „Скакавица“ и с кола през село Ръждавица. Чистият въздух в Земенско, старинните и природни забележителности, Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на река Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма, каза Димитър Боянов. Той посочи, че Земен е признат за курортен район от местно значение, а може и трябва да се развие и като национален туристически център. Засега обаче тези природни и културни дадености не се използват пълноценно. Липсва не само материална база, но и подходящи транспортни връзки и услуги за развитие на стопанския туризъм. В Общината няма хотел, има една туристическа спалня и 3 ловни хижи. Това е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм и риболов. Населението все още няма нагласа за предоставяне на семейна база за туристически цели.

Форумът  се проведе в още 27 областни центрове в страната. На местно ниво, диалогът бе уважен от Кмета на Земен, г-н Димитър Сотиров, народните представители: Ангел Найденов от БСП, Ирена Соколова и Петър Петров от ГЕРБ, както и кметовете на общините Радомир,  Брезник и управници на селища. Националното сдружение на общините в Република България, като иниицатор за провеждането на Ден на диалога, бе представено в Перник от Мариана Николова.

Форумът направи своеобразен преглед на постиженията и проблемите на общините, произхождащи от финансовата децентрализация. В резултат на провежданите реформи към децентрализация, през 2008-ма година, спрямо 2002-ра се наблюдава слабо подобряване на мястото на общините в системата на публичните финанси, като делът на общинските разходи в консолидирания държавен бюджет е нараснал от близо 19% на 20.2%.

По-значително подобряване има делът на общините в публичните капитални разходи, който е нараснал от близо 15% на 36.6%. Положителни промени се наблюдават и във вътрешната структура на общинските финанси, отчита докладът на НСОРБ. Сред тях са нарасналите собствени приходи от 22.5% на 32.4% и увеличението на капиталните разходи от 8.6% на 28.6%. Освен това бе отбелязано и получаването на правомощия на местните власти в определянето размера на местните такси, както и размера на данъчните ставки за местните данъци. Една от тенденциите, които будят тревога, е делът на общинските приходи към брутния вътрешен продукт, който е намалял от 7.7% на 7.3%. В последните години се наблюдава и спад на темпа на прираст на общинските разходи, спрямо съответния темп на публичните разходи. Като негативен резултат се посочва и увеличаването на делът на държавните трансфери, които не се управляват, чрез общинските бюджети и се разпределят по непрозрачни правила от министерствата.

Определяните от държавата разходи за финансиране на делегираните услуги изостават спрямо инфлацията, посочва се още в доклада.

Това принуждава общините да отклоняват нарастващи суми от местните приходи за дофинансирането им, като същевременно се ограничават правомощията на общините за управление на тези средства. Икономическата криза допълнително удари местните бюджети, като в резултат на това собствените приходи на общините са намалели с 3 процента за една година, а държавните трансфери са се увеличили. По официални данни на Евростат за 7-годишния период, страните от ЕС са увеличили дела на местните финанси към БВП, а за България се наблюдава намаление.

Изводът е, че страната ни реализира положителни промени в посока децентрализацията, но с крайно ниски и нестабилни темпове. Ако този темп се запази, ще достигнем ЕС след 33 години, се допълва в доклада.

Такъв е генералният извод от семинар в Банско, на който журналисти от регионалните медии в Перник през почивните дни бяха на обучение. В обучението участваха и представители на общинската администрация в Земен.

Темата на обучението беше „ Медиите -посредник между администрациите и гражданското общества за прозрачна, контролируема и отчетна администрация“. Като лектори бяха поканени създателят на информационния сайт „Фрогнюз“ Огнян Стефанов, журналистът Иво Христов и доц. д-р Татяна Томова – преподавател по политология в СУ „Климент Охридски” и НБУ. Програмата включваше теоретични теми, практически занимания и дискусии, свързани с механизмите за партньорство между медиите и администрацията. Целта на обучението беше да се повиши взаимното доверие и ефективността от сътрудничеството им за по-добра информираност и прозрачност.

Особени емоции предизвикаха двете импровизирани пресконференции, организирани от обучаваните. Екип 1 представи еко проект на община Земен по Програмата за развитие на селските райони като реална ситуация, защото общината наистина кандидатства с такъв проект – за развитие на туризма в района.  В своите изложения Огнян Стефанов се спря на взаимоотношенията между медиите и администрациите като инструмент за развитие на демократичните процеси. Анализ на предизвикателствата за администрациите в условията на съществуването на независими медии и гражданско общество направи доц. д-р Татяна Томова.

Семинарът беше двудневен и беше организиран в рамките на проект „Партньорството между гражданското общество и администрацията – гарант за прозрачност, отчетност и контрол“ по Оперативна програма „Административен капацитет“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Причудливите скални групи- Агапие, Сарая, Гълъбински скали, останките от средновековни крепости и кули, и красивият Полско-Скакавишки водопад са незабравим спомен за всеки пътуващ в тази част на страната. Запленен от тази красота К. Иречек пише, че Земенският пролом “… донякъде напомня прохода Луг в Залцбургските Алпи.” (“Пътувания по България”).

Още от най-древни времена хората са оценили военно-стратегическото значение на пролома и са подсилвали естествените му защитни прегради с яки и непристъпни крепости. На много места личат основите на дебели каменни зидове, върху които са се извисявали високи бойници. Те са били част от крепостната система на Землънград- най-голямата и най-важна крепост в пролома. Нейните останки се намират на 10 км. североизточно от село Раждавица и на 2 км. над спирка Скакавица, върху възвишение от Конявската планина.

Съществуват две обяснения за произхода на наименованието Землън. Според първото, то е възникнало от наличието на много “мелещи” воденици край бреговете на Струма в пролома през средновековието. Поради това градът първоначално се наричал Замлен. Другото обяснение е, че сред цялата скалиста околност само в тази местност е имало годна за обработване земя и от това произлязло името Землън.

При проучването на крепостта Землънград, извършено през 70-те години на миналия век се установява, че най-ранните останки- архитектурни находки са от V- VI-ти век. Хронологически над този пласт следват селищни останки от периода на IX- X-ти век. Останките на крепостта показват интензивен живот през четири исторически епохи, като най-значителни са те от ранновизантийската епоха и Второто българско царство. Крепостта има неправилна форма с площ 15 дк. В единия край се намира цитаделата с осмостенна кула, градена от ломени камъни и бял хоросан. Близо до нея е разкрито правоъгълно помещение, в чиято зидария е употребена сантрачна система. В кулата е намерена монета от XVI-ти век, а в помещението- съкровище от златни и сребърни накити, и европейски монети.

Военно-отбранителното значение на крепостите от системата на Землънград нараства през втората половина на X-ти век, когато центърът на българската държава се премества от Преслав към Средец и Охрид, и се засилва заплахата от византийските завоеватели. От това време е известна дългогодишната героична отбрана на Пернишката крепост. Голяма роля за показаната мощ и непристъпност несъмнено са изиграли укрепленията от Земенския пролом.

Две десетилетия по-късно крепостите се явяват опорни точки на освободителното въстание от 1040-1041-ва година, ръководено от Петър Делян (син на Гаврил Радомир и внук на цар Самуил): “И цар Гаген (т.е. Петър Делян), ще остане, молейки се на бога, три месеца в Землън, докато събере четирдесет хиляди войници. И пак ще потегли срещу исмаилтяните в местността наречена Петтогомил. И тук ще се пролее много кръв и (исмаилтяните) ще погубят войските на Гаген, и той ще побегне в Перник. И ще остане в Перник 40 дни цар Гаген, молейки бога и плачейки”. (“Сказание за Пророк Исай за бъдните дни и за царете и за Антихриста, който ще дойде”).

За по-късни периоди от съществуването на Землънград се срещат немалко данни в трудовете на К. Иречек. В 1883-та година той обхожда Кюстендилското Краище и Рилския район и дава ценни, макар и кратки сведения за отделни паметници, селища и събития в книгата си “Пътувания по България”. Иречек е видял развалините на Землънград и ги е описал така: “… Около 100 метра над повърхността на Струма се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват го Земенско кале. Целият този непроходим край теснините на Струма от Белово до Ръждавица общо се нарича от населението- Земен. Това е Землян град, по-често споменаван от Южнославянските паметници от XII- XIV-ти в.” По-нататък той посочва, че “… След третия кръстоносен поход сърбите нахлули в тези краища … Великият жупан Стефан Неман … през 1189/1190 година разрушил Средец, Землен, Стоб, Велбужд и други места, но в тях не се задържал.”

През лятото на 1330-та година в Земенския пролом и край него (при вливането на река Драговищица в Струма) се развихрила битка между българските войски на цар Михаил Шишман и войските на сръбския крал Стефан Урош III Дечански, в която загинал и българският цар. Сръбските войски превзели и разрушили крепостния Землънград. Както пишат съвременниците на тия събития хронисти Йоан Кантакузин, Никифор Грегора и сръбският архиепископ Данило, българите настъпвали от изток край Струма и се спрели на “… месте рекомем Землън на брегоу же река зовемье Строума.” Битката на 28-ми юли 1330-та година по думите на Кантакузин станала близо до Велбужд “… на едно место, което имало тесен и мъчен проход.”

По-късно владетел на района станал боляринът деспот Деян. При нашествието на турците, населението напуснало българската твърдина и се заселило из планината по махалите Старо Гърбино, Хайдушка, Земен и др. По време на турското владичество крепостта Землънград продължила да функционира. При разкопките са открити монети от XVI-ти и дори от средата на XVII-ти век. Вероятно по това време крепостта е била резиденция на турски бей или спахия.

Много легенди са свързани със съществуването на Землънград. Една от тях, свързана с битката от 1330-та година разказва, че хазната на българите, натоварена на биволски коли е следвала цар Михаил Шишман. Като разбрали за неговата смърт, придружаващите я войници заровили четирите казана, пълни със злато и сребро, и така ги замаскирали, че сърбите не ги намерили. Войниците, които заровили богатството после загинали и не останал никой, който да посочи местонахождението му. Тази легенда събужда интереса на иманяри, които копаят из пролома да търсят казаните. Така са били унищожени голяма част от пощадените от времето останки от ценни исторически паметници.

Друга легенда разказва за дълга обсада на крепостта Землънград от чужда войска. Когато видели, че съпротивата е безсмислена, българските войници поставили един тъпан, като майсторски пригодили дървени перки, които го удряли, задвижвани от вятъра. След това подковали всички коне, сложили новите подкови наопаки и през нощта се изтеглили нагоре по Струма. На следващия ден противникът забелязал, че има следи от влязла в крепостта многобройна конница. Помислили, че българите са получили подкрепления. Подсилили обсадата с още войска, но не се решавали да настъпят. Тъпанът продължавал да бие. Тогава една баба от околните села издала тайната и противникът нахлул в крепостта.

Съществува и трета легенда, свързана с намиращото се близо до крепостта село Раждавица, което преди години беше Ръждавица. Далеч в миналото селото се е наричало Златица. Легендата разказва за сражения с турците, водени в околността от цар Иван Шишман. Той поискал от населението на Златица помощ, но хората, ограбени вече от завоевателя, нямали какво да му предложат. Тогава царят възкликнал: “До днес се казвахте Златица, злато имаше във вас! Останала е май само ръждата …” По думите на българския цар тръгнало и новото име на селото.

Крепостта Землънград е проучена, но не е извършена консервация и не са покрити оголените зидове, което е причина за постоянното й рушене. За да се достигне до нейните останки трябва да се поеме наляво пред третия тунел на ж.п. линията в участъка Земен-Раждавица (само на километър от работническа спирка “Кариерата”), по пътека, която извежда в местността Пазарлък. Това е мястото, където с много остри завои река Струма е моделирала фантастичен меандър. От тук до крепостта води стръмна пътечка от северната страна на планинската гърбица.

Други внушителни останки от крепостната система на Землънград могат да бъдат открити на 2,5 км. северозападно от село Раждавица, вляво от пътя за село Гърбино на левия бряг на река Струма, над 8-ми тунел на ж.п. линията. Това е крепостта Трите кули.

Тя е разположена върху изолирано конусообразно възвишение, достъпно от изток. Има запазени части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 метра. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и вътрешна сантрачна система. По терена са пръснати камъни от разрушената сграда, тухли и керемиди.

Средновековни крепости е имало в местностите “Пирия” (близо до водослива на река Блатешница със Струма), “Орлите”, “Агапие” и “Кулата”, но почти нищо от тях не се е запазило до днес.

Сигнализационно-отбранителната система на Землънград е свидетелство за богатото историческо минало на тези земи, които макар и за кратки периоди от време да са попадали под чуждо владичество, са успявали да останат в пределите на средновековната българска държава, доказвайки своята българска принадлежност.

Източник: Земенски пролом

Ние активно работим за подобряване на достъпността и използваемостта на този сайт и в тази си дейност се придържаме към наличните стандарти и добри практики.

За да отговорим на поставените изисквания и критерии за ниво на достъпност, поставени от Европейската комисия относно интернет страниците на публичната администрация, и същевременно да посрещнем изискванията на текущите интернет технологии, ще се придържаме към стандартите на WCAG 2.0 и ниво на съответствие „Двойно-A“.

-

Инициатива за уеб достъпност (Web Accessibility Initiative)

Този сайт  ще се опитва да покрие ниво на достъпност двойно-А според последните стандарти на World Wide Web Consortium – Web Content Accessibility Guidelines 2.0 (WCAG 2.0), като използва най-добрите практики и техники.

WCAG 2.0 обяснява как съдържанието в интернет страниците да бъде направено по-достъпно за хора с увреждания. Изпълнението на насоките ще помогне на повече хора да се чувстват удобно и да се възползват от предимствата на интернет.

-

W3C Стандарти

Този сайт е изграден с код съвместим с W3C стандартите за XHTML и CSS. Той се възпроизвежда коректно в наличните към момента интернет браузъри и използването му гарантира съвместимост и с бъдещите нови или подобрени браузъри.

-

Изключения

Макар да се стремим на осигурим съвместимост с наличните стандарти за достъпност, това не винаги е възможно във всеки един аспект. Браузърите и техниките за разработка и достъп до интернет се развиват много бързо и понякога някой от стандартните изисквания за достъпност стават излишни.

В тази светлина ние непрекъснато развиваме технологично този сайт с оглед постигането на високи стандарти на достъпност и използваемост на съдържанието в него.

По принцип достъпът до предлаганата на или чрез настоящия сайт информация не изисква предоставянето на лични данни. В някои случаи обаче, Община Земен чрез официалният си сайт, формите си за връзка и форума на сайта е възможно да събира Ваша лична информация. В този смисъл Община Земен се придържа строго към отговорно ползване на лична информация, която събира от посетители на официалния уеб сайт.

В момента на предоставяне на информация или използване на някоя част от уеб сайта, Вие се съгласявате Община Земен да ползва тази информация, както е описано тук:

* Община Земен събира лични данни единствено за постигане на конкретна цел или електронна услуга. Информацията не се използва повторно за цели, несъвместими с първоначалните.

Информацията, която Община Земен  може да събира, включва име, адрес, телефонни и факс номера, адрес за електронна поща, IP адреси и всякаква друга свързана информация, която ни предоставяте по каквито и да било начини, включително и по електронна поща.

* Също така е възможно да събираме информация за ползването на нашите услуги или информация, която ни е предоставена доброволно. Лична информация се събира в момента, в който потребители се регистрират, изискват информация, записват се за събития и публикуват мнения.

* Информация може да бъде получена индиректно чрез вашият IP адрес, вътрешните страници и реда, в който ги посещавате и имат статус на кукита (cookies), които са поставени на Вашия компютър от сайта. Това става автоматично. Тази информация се използва за подобряване на уеб сайта и по никакъв начин не Ви идентифицира лично.

* Община Земен няма да продава, отдава, търгува с всякаква лична информация, получена от посетители, с изключение на случаи, че това разкриване се изисква от закона, в случай на пратки към Вас или ако е получено предварително Вашето съгласие за това. Община Земен чрез своите администратори и упълномощен персонал ще вземе мерки за защита на личните Ви данни в максимална степен.

* Тези служители са задължени да третират информацията като конфиденциална. Въпреки взетите мерки Община Земен не може да гарантира, че неупълномощени трети лица няма да получат достъп до личните Ви данни.

* Всяко лице, за което се отнасят данните („субект на данни“) има право на достъп до своите данни, както и да изиска тяхното коригиране. Лицето трябва да се идентифицира с официален документ за самоличност.

* Възможно е да споделяме с трети страни определени порции обобщена, нелична информация, като например статистика за посещения или друга справка. Подобна информация обаче по никакъв начин не Ви идентифицира поотделно.

* Възможно е да предоставим връзки (чрез банери, линкове и др.) към сайтове на трети лица. Не е изключено тяхното съдържание да изглежда като част от нашия сайт, но то всъщност се предоставя от трети лица, ние нямаме контрол върху него и не носим отговорност за информацията, която предоставяте на тези сайтове. Препоръчваме Ви да се запознаете с политиката за защита на личните данни на тези сайтове преди да предоставите каквато и да е Ваша лична информация.

* Можете да откажете да предоставите личната си информация на която и да е от услугите предоставяни от официалният сайт на Община Земен. При това може да се окаже обаче, че Община Земен не е в състояние да ви предоставя съответната услуга.

-

Съдържание, разположено на интернет страницата

Съдържанието на информационните ресурси, разположени на тази интернет страница, са съобразени с изискванията на действащото в Република България законодателство. В случай, че установите несъответствия, неактуалност, недостоверност или незаконосъобразност на публикуваната информация, моля да ни уведомите незабавно. Разположената на страницата информация от правно естество няма характер на правна консултация, а е предоставена само с информативна цел. Настъпили вреди, вследствие на предприети правни или фактически действия само въз основа на информацията, разположена на тази интернет страница, са изцяло за сметка на предприелите действията лица.

-

Отговорност за чуждо съдържание

Община Земен  не носи отговорност за законосъобразността, пълнотата, верността и актуалността на съдържанието на информационни ресурси на трети лица, към което могат да сочат електронни препратки от тази интернет страница, нито за законосъобразността на дейността на тези трети лица. В случай, че установите случаи на електронни препратки към информационни ресурси с неактуално, невярно или непълно съдържание или към информационни ресурси, чието съдържание противоречи на действащото законодателство, моля да ни уведомите незабавно.

-

Авторски права

Софтуерът, осигуряващ функционирането на тази интернет страница, нейният дизайн, включително цялата разположена на страницата информация, доколкото не съставлява обществена информация, са обект на авторско право. Никаква част от обектите на закрила не може да се възпроизвежда, да се превежда, променя или използва по какъвто и да е начин без предварителното писмено съгласие на община Земен.

-

Лични данни

Лични данни се събират чрез тази интернет страница и обработват от община Земен единствено за нуждите на предоставянето на електронни административни услуги, при строго спазване на изискванията на Закона за електронното управление и Закона за защита на личните данни. Събирането и обработването на лични данни за други цели се извършва доброволно и само след изрично съгласие на предоставящите ги лица, при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.

Община Земен създаде своя фен-страница в мрежата, за да може повече хора да добият представа за всичко онова, което си струва да бъде видяно в региона – красивата природа, вековното историческо наследство, гостоприемството на земенчани.

На фен-страницата, всеки присъединил се ще може да качва свои видео записи от пътуванията си в региона, да споделя снимки, да коментира и да обменя информация с други потребители.

Община Земен се ангажира редовно да поддръжа и обновява страницата си, за да може всички да бъдат информирани навременно за множеството празници, чествания, събори, които се провеждат в цялата община и да имат възможността да ги посещават.

-

Адресът на фен-страницата може да посетите тук:

http://www.facebook.com/pages/Zemen-Bulgaria/Zemen/135798353372?ref=ss

-

Състояха се  официалните тържества по повод 100-годишнината на железопътната линия Радомир – Земен – Кюстендил. „Български държавни железници“ ЕАД представят изложба с фотоси, документи и текстов материал. Тя е експонирана в гарите Радомир, Земен и Кюстендил и представя интересните обрати, нелеките изпитания и забележителните инженерни постижения при изграждането на тази железопътна линия.

Специално за празника, националният железопътен превозвач промени и разписанието на един от сутрешните влакове от София за Кюстендил, който тръгва в десет часа без две минути от Централната столична гара. В сравнение с обичайния си график, на 26-ти юли този влак престояваше по-дълго време в гарите Радомир и Земен, за да могат пътуващите да участват в тържествените церемонии за юбилея на жп линията.

Той бе тържествено отбелязан на трите гари. На първата от тях – Радомир тържеството започна в 11 ч. вчера. Влакът „Дезиро“ от София бе посрещнат от кмета на общината Красимир Борисов, Васил Рангелов, съветник на министъра на транспорта, Симеон Ананиев изпълнителен директор на ИА „Железопътна администрация“, Иван Вълчев , директор обща администрация на БДЖ ЕАД и Стефчо Стефанов, управител на БДЖ „Пътнически превози“ ЕООД.

В поздравителния адрес до гражданите на Радомир от изпълнителния директор на БДЖ Христо Монов, прочетен от Иван Вълчев бе подчертано, че Българските железници днес полагат всички усилия да подобрят качеството на ж.п. услугите, за да отговорят на съвременните изисквания на своите клиенти. Районът на стогодишната гара бе украсен и благоустроен от общината.

Поздравление към служителите, ветераните на ж.п. гара Радомир и гражданите отправи и градоначалникът на Радомирска община Красимир Борисов. Той подчерта, че още преди 100 години, с откриване на линията Радомир- Земен- Кюстендил, е реализирана една европейска идея.

Четирима ветерани служители на гара Радомир бяха наградени с юбилейни плакети.

В чакалнята на гарата бе експонирана изложба, проследяваща интересните обрати, нелеките изпитания и забележителните инженерни постижения при изграждането на ж.п. линията.

„С продължаване линията от Гюешево за Македония гарата в Радомир ще се превърне във водеща към София и западната ни съседка. Тук се кръстосват две основни направления- за Кюстендил и за Благоевград- Кулата“, каза Симеон Ананиев.

По повод стогодишнината на линията се възстановява спирка „Дебели лаг“ , която след закриването й преди години е разграбена и опожарена. Сега с 54 000 лв. се строи съвременна, отговаряща на европейските изисквания спирка. Тя ще има чакалня, билетно гише и навес, както и модерна тоалетна. Проблем според кметския наместник Роза Кръстева е кражбата преди години на проводниците от електрическата мрежа на около 1,5 км. до спирката.

В Земен, където гарата и подходите към нея са ремонтирани по повод 100- годишния юбилей посланикът на Италия у нас Стефано Бенацо откри паметна плоча на загинал по време на строителството на линията италиански инженер Клинка.

Основните чествания се състояха в Кюстендил.

Там бяха наградени и децата, участвали със свои рисунки в конкурса, организиран от инициативния комитет за празненствата, по повод 100- годишнината от построяването на линията.

„Български държавни железници“ ЕАД също бяха подготвили подаръци за малките художници, пресъздали в своите произведения детското възприятие за забързания ритъм на влаковете в този изключително красив регион на нашата страна.

Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита чак на 26 юли същата година, а за това важно събитие дошъл и самият министър-председател Александър Малинов, отбелязват архивите.

Според проекта жп линията е била удължена на следващата година до Гюешево, където пък първият влак пристигнал на 16 юли 1910 г.

Построяването на линията Радомир – Гюешево струвало 12,377 млн. златни лева – кредит, отпуснат от френска банка. Сумата е голяма за времето си, като се знае, че тогава активите на БНБ са възлизали на около 250 млн. лв., а златният лев е бил равен на френския франк.

Прокарването на трасето продължило 5 г. Релсите били доставени от Англия, жп мостовете изработили германски фирми от Мюнхен, дървените траверси са внос от Сърбия, а техническите и инженерните дейности били изпълнени от италианци, уточни кюстендилският историк Ангел Джонев, който неотдавна издаде и книга – „Македония в железопътната политика на България“, изследване в 500 страници./Съперник