Архив за ноември, 2009

По около 150 човека посещават на седмица Скакавишкия водопад край Земен.

Това съобщи заместник кметът на Община Земен Димитър Боянов по радио „Фокус“. Местната администрация е внесла проект за изграждане на екопътека, чиято крайна точка е красивият водопад. Разработката е по програмата за развитие на селските райони и е на стойност 200 000 евро. Екопътеката тръгва от Земен, върви покрай река Струма в уникалното дефиле, като стига до водопада и крепостта „Калето“ в древния Землънград. Все още обаче движение по проекта няма. До водопада може да се стигне с влак от спирка „Скакавица“ и с кола през село Ръждавица. Чистият въздух в Земенско, старинните и природни забележителности, Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на река Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма, каза Димитър Боянов. Той посочи, че Земен е признат за курортен район от местно значение, а може и трябва да се развие и като национален туристически център. Засега обаче тези природни и културни дадености не се използват пълноценно. Липсва не само материална база, но и подходящи транспортни връзки и услуги за развитие на стопанския туризъм. В Общината няма хотел, има една туристическа спалня и 3 ловни хижи. Това е добра предпоставка за развитието на ловен туризъм и риболов. Населението все още няма нагласа за предоставяне на семейна база за туристически цели.

Развитието на европейски тип местни финанси бе темата, дискутирана от законодателна и местна власт в проведения  Ден на диалога.

Форумът  се проведе в още 27 областни центрове в страната. На местно ниво, диалогът бе уважен от Кмета на Земен, г-н Димитър Сотиров, народните представители: Ангел Найденов от БСП, Ирена Соколова и Петър Петров от ГЕРБ, както и кметовете на общините Радомир,  Брезник и управници на селища. Националното сдружение на общините в Република България, като иниицатор за провеждането на Ден на диалога, бе представено в Перник от Мариана Николова.

Форумът направи своеобразен преглед на постиженията и проблемите на общините, произхождащи от финансовата децентрализация. В резултат на провежданите реформи към децентрализация, през 2008-ма година, спрямо 2002-ра се наблюдава слабо подобряване на мястото на общините в системата на публичните финанси, като делът на общинските разходи в консолидирания държавен бюджет е нараснал от близо 19% на 20.2%.

По-значително подобряване има делът на общините в публичните капитални разходи, който е нараснал от близо 15% на 36.6%. Положителни промени се наблюдават и във вътрешната структура на общинските финанси, отчита докладът на НСОРБ. Сред тях са нарасналите собствени приходи от 22.5% на 32.4% и увеличението на капиталните разходи от 8.6% на 28.6%. Освен това бе отбелязано и получаването на правомощия на местните власти в определянето размера на местните такси, както и размера на данъчните ставки за местните данъци. Една от тенденциите, които будят тревога, е делът на общинските приходи към брутния вътрешен продукт, който е намалял от 7.7% на 7.3%. В последните години се наблюдава и спад на темпа на прираст на общинските разходи, спрямо съответния темп на публичните разходи. Като негативен резултат се посочва и увеличаването на делът на държавните трансфери, които не се управляват, чрез общинските бюджети и се разпределят по непрозрачни правила от министерствата.

Определяните от държавата разходи за финансиране на делегираните услуги изостават спрямо инфлацията, посочва се още в доклада.

Това принуждава общините да отклоняват нарастващи суми от местните приходи за дофинансирането им, като същевременно се ограничават правомощията на общините за управление на тези средства. Икономическата криза допълнително удари местните бюджети, като в резултат на това собствените приходи на общините са намалели с 3 процента за една година, а държавните трансфери са се увеличили. По официални данни на Евростат за 7-годишния период, страните от ЕС са увеличили дела на местните финанси към БВП, а за България се наблюдава намаление.

Изводът е, че страната ни реализира положителни промени в посока децентрализацията, но с крайно ниски и нестабилни темпове. Ако този темп се запази, ще достигнем ЕС след 33 години, се допълва в доклада.