Земен се намира в планински район, на брега на река Струма.

Старото му име е Белово. Името Земен е било дадено отначало само на железопътната гара, построена в неговото землище, а през 1925 година и село Белово е преименувано на село Земен. Предложителите на това наименование са имали предвид да се възроди и запази името на средновековния Землънград, който е съществувал недалеч от мястото на сегашния град Земен в пролома на Струма. От 1974 година Земен е обявен за град и сега е териториално-административен център на Земенската община от Пернишка област.

През втората половина на II хил. пр. Хр. в земите на средното течение на р. Струма се заселват траки от племената пеони, агриани и дентелети. Дентелетите населяват земите в Кюстендилско. В земенските земи се заселва тракийското племе илеи, което през V век пр. Хр. основава град Аелеа [Ælea] и се задържа до идването на римляните. Около 429 г. пр. н. е. леите са подчинени на одриския цар Ситалк (440-424 г. пр. Хр.). След неговата смърт леите влизат в съюз с по-силните съседни тракийски племена агриани и пеони.

 

ВЪЗНИКВАНЕ И ПЪРВИ СЕЛИЩА

Оскъдни са историческите данни и археологически находки за това кога за първи път са заселени земенските земи. Няма исторически източници, че са съществували селища през неолита/новокаменната епоха/, еолита/каменно-медната/  и бронзовата епоха. През втората половина на II хилядолетие преди Христа в земите на средното течение на р.Струма се заселили траки от племената пеони, агриани и дентелети.  Дентелетите са населявали земите в Кюстендилско. В земеделските земи се е заселило тракийското племе леи през V в пр.н.е. и се е задържало до идването на Римляните. Около 429г. преди Христа леите са били подчинени на одриския цар Ситалк /440-424г. преди Христа/. След неговата смърт леите влизат в съюз с по-силните съседни тракийски племена – агриани и пеони. Доказателстви за присъствието на тракийски племена в Земенско са находки от монети, оброчни плочки на тракийски конници, накити и останки от керамика/надгровни мраморни плочи/ на дъщеряна на тракийския военачалник Мукатралис, оброчна плоча с изображение на тракийската богиня Бендида, антична статуя с образа на божеството Митра и др.  До 45-та година от н.е. земенските земи са влизали в пределите на тракийската селищна система Дентелатика.

След падането на Тракия под Римска власт земенските земи влизат в пределите на големия градски център Пауталия/днешен Кюстендил/. В късната античност /II - IV век след Христа/, Римляните създават селищна система в пределите на днешния земенски край. Занимавали са се със земеделие, винарство и злато. Голям е броя на римските крепости, съградени на трудно достъпни места. Намерени са останки в римските градища – делви, водопроводи, римски монети/на император Юстиниан/ и плочки, посветени на римски божества. Не са открити писмени сведения за римските селища. В земенския край са живели славяни от племето стримонции /струмци/. В карта на Велбъждска област от Средновековието е означено на територията на гр.Земен селището Беловон.

 

ЗЕМЛЪНГРАД – ТВЪРДИНА НА НЕСЛОМИМИЯ БЪЛГАРСКИ ДУХ

Векове българският народ е водил чутовна борба за да я има днес България. През средните векове във Струмския пролом, в преддверието на Велбъжд се е издигала крепостта Землънград. За първи път за нея говори проф. Константин Иречек в „Пътуване по България”. В резултат на задълбочените изследвания в областта на българската и балканската история, известният чешки учен дава ценни сведения за старините в българските земи. Като описва по неповторим начин хубостите на Земенския пролом, Иречек разказва за интересни исторически събития, станали по тези земи:„… Тук се отвори великолепен скалист амфитеатър – пише Иречек,- по чиито склонове пак не липсваха многобройни малки пещери. От десния бряг излиза към югоизток дълъг каменист издатък и накрая му, около 100м. над повърхността на Струма, се белеят върху една мъчно достъпна чука каменни основи на просторно градище. Казват му Земенско кале, целият този непроходим край в теснините на Струма от Белово до Ръждавица се нарича от населението Земен. Това е Землънград, по-често споменаван в южнославянските паметници от XII-XIV век. На запад крепостната стена се спуща много стръмно към реката…”/Пътуване по България, К.Иречек/.

В животописа на сръбският велик Жупан Неман от сина му Крал Стефан, в глава 7 се споменават известните крепости в западна България, между които и Землънград.

За съжаление до сега не са правени археологически проучвания за Землънград, а само оскъдните исторически източници ни говорят за него. От изключителен интерес са събитията, станали по тези земи преди десет века. В булото на неизвестността стои въпросът: Кога е възникнал градът? Въз основа на оскъдни исторически източници все пак са ясни някои моменти от възникването  и развитието на Землънград. През Втората половина на Х век Българската държава  е била под непрестанната угроза от нападения от страна на силната Византия, чиито аспирации са били известни на българските владетели. Централната власт на българската държава е била силно отслабнала. Малки са били гаранциите за защитата на земите на местните феодали. Това породило необходимостта всеки феодал сам да мисли и взема отбранителни мерки за защита на своите владения. Тогава възникват в югозападна България около 35 крепости, между които е и Землънград. Военачалници били самите воеводи-българи, които имали собствена войска, набирана от местното население. Те били пълни господари във своите владения и действали самостоятелно за защита на земите и хората си. Известни са пернишкия владетел Кракра, владетелите Ивац,  Драгота и др. За земенския владетел до сега не са открити исторически данни, но самия факт, че крепостта е била непристъпно място, затворена в самия Земенски пролом говори, че тя е била малко известна. Може да се приеме, че Землънград е възникнал едновременно с другите градове, крепости през 969-991г. През 991 г. Византийският император Василий II предприел едно от поредните си настъпления срещу България. В продължение на четири години воювал срещу българите и разрушил много от крепостите в югозападна България. С безпримерен героизъм  отстоявали българската твърд Кракра Пернишки и Земенският владетел. Само върху техните 2 крепости не стъпил вражеския крак. При встъпването на цар Самуил на престола, Землънград е бил в разцвета си.През лятото на 1004г. Василий отново обсадил крепостите Кракра и Землънград, но не успял да ги покори. Оттеглил се безславно. Едва по-късно успява.  Земенската крепост, която била прочута с богатствата си, но нямала стратегическо значение. Населението на града се занимавало със златарство, като е промивало златоносните пясъци на реките Драговищица и Струма. Крепостните стени са били издигнати върху непристъпни скали и затваряли града, за да запазят живота и богатствата на местните жители. Сред ожесточени сражения през 1018г. Землънград е разрушен до основи заради дългата и голяма съпротива. Останалите живи защитници след разрушаването на града се укрили в земенските планини. По-късно /около 1185г./ сред българското население съществувало вече силно настроение срещу византийската власт. Затова се съди по думите на византийския писател Хониат, който пише, че „…българите се държат твърде дръзко с ромеите, тъй като се надявали на своите непристъпни места и се облягали на многобройните си крепости, разположени високо на стръмни скали”.

Може да се предположи, че местното българско население, след оттеглянето на Византийците, отново издигнало крепостни стени и възвърнало живота на града. Непокорния нрав, за който пише Хониат, се отнасяли и за жителите на Землънград. Пак у Иречек намираме, че земенския  край, поради хубостите и богатствата си, е привлякъл кръстоносната войска на немския император Фридрих I Барбароса по времето на Третия Кръстоносен поход през 1187г. След  създаването на Сръбската държава през 1182 г. към земенските земи от запад се насочил нов завоевател. След Третия Кръстоносен поход, пише Иречек, сърбите нахлули в тези краища, тогава византийски.  Великия жупан Стефан Неман, като излязъл от Ниш, където приятелски се срещнал с император Фридрих през зимата на 1189г. - 1190г.,  разрушил Средец, Перник, Землънград, Велбъжд и други места, но в тях не се задържал”. През 1190г. при едно от настъпленията си българите проникнали дълбоко във долината на р.Струма. През лятото на 1195г. български  войски под командването на цар Асен освободили градовете по струмското течение. След освобождаването на България от византийско владичество Землънград отново заживял свободно и започнал съзиждане на крепостите си. В продължение на един век градът получил голям разцвет. В края на XIII век сръбския крал Стефан Урош  II, наречен още Милотин завладял Велбъждката област. Границата с България минавала по Конявската планина на около 6 км. югозападно от Земен. Землънград е станал крайгранична крепост. Затова съдим по стенописите на Земенската църква – единственият исторически паметник от средните векове в този край, запазен  до сега. Според К.Иречек „Ктиторът на Земенската църква Деян е бил български болярин, живял по-рано от кумановския владетел Деян. Затова, че ктиторите Деян и Доя, както и художникът, който изписал земенската църква са били българи и местни лица сочат доводите: първо - името Доя е доста разпространено в югозападна България и според К.Иречек не се среща в нито един сръбски исторически източник; второ- срещу образите на ктиторите Деян и Доя е изписан образа на големия български светец Иван Рилски; трето - географската отдалеченост на Земен от Куманово.

През 1330 българският цар Михаил Шишман е тръгнал с 12000 - дна войска да защити Велбъждката област и Землънград от сръбско нападение. На 28 юли 1330 г. станала голяма битка между българската войска и войските на сръбския крал Стефан Урош III. Тази битка подробно е описана от съвременниците й – византийските писатели Йоан Контакузин и Никифор Грегора и сръбския архиепископ Данила.  Сърбите нарушили сключеното временно примирие и ненадейно нападнали българския стан. В битката е ранен цар Михаил Шишман. Той е пленен и закаран в ср. Стан, където починал.

По-късно градът е водил смела борба с отоманските завоеватели. През 1385г. е разрушен напълно. Така изчезнал един древен български град. През вековете е останала само една махала в земенския пролом – Земенската, която просъществувала през мрачните години на турското владичество до днес. Новият град Земен е наследник на изчезналия Землънград.

 

СЕЛО БЕЛОВО

Ценен  източник за историята на Земен е грамотата на цар Иван Александър от 1347г.,  в която е записано и село Белица като едно от селата дарили имоти на Пещерския манастир „Никола Мрачки”. Този исторически  факт свидетелства, че в близост до Землънград, в преддверието на Земенския пролом в малка котловина на р.Струма е съществувало с.Белица/Белово/. Местната църква „Св. Йоан Богослов” става известна по-късно като Земенската църква. Царевата махала, западно от р.Струма, пък построила малка църквица, известна като Писаната.  Белово се смята за потомък на Землънград.  За първи път в исторически документ името му се споменава в списъка на владенията на Бейлер Бей. В документа пише: ”…Злато от с.Белово”. В подробен регистър на джелепчаните в българските земи от 1576г., от списъка на каза Радомир четем: ”…с.Белово – Димитър Николов – 100 овце; Малечко Иван – 30 овце…” Владишките списъци на Кюстендилска епархия от втората половина на XVII век е записано и името на с.Белово. Предполага се, че то произхожда от Белован – славянско селище в тези земи. Името идва от известните „беловски къщи”, белосвани с вар. Главен поминък на беловчани е добиването на негасена вар в местните варници, скотовъдство и овощарство. Беловчани са известни и като добри дюлгери, които ходели на гурбет във Влашко и Гърция. В земенските земи закрила са намирали Хайдут Иво, Домшу, Миленко, Ильо Войвода и др. Сподвижник на Ильо Войвода е Захарин Вълчев от с.Белово. В земенските гори е бродил хайдут Георги от Горни Кортен, Кюстендилско, заселил се по-късно в Риша планина. Той станал родоначалник на хайдушката махала. Село Белово активно участва в подготовката на Априлското въстание през 1876г. Председател на тройния революционен комитет в Радомирско е Зинови Поппетров от с. Враня Стена. Връзка с Комитета е поддържал будния земенчанин Емануил Искренов. Той и Поп Михайл Пешев от с.Пещера са били ръководители на местната революционна чета. Въстанието в Радомирско е провалено от предателство и не избухва. В Руско-турската освободителна война участват няколко опълченци от с.Белово.

Виден общественик от с.Белово е бил Емануил Искренов. Село Белово след освобождението е включено в община Жабляно с кмет Стойне Керелезов. През 1882г. става община, включваща и с.Блатешница. Първия беловски общински кмет е Захарин Велчев. След него 9 години кмет е видният общественик Симеон Арнаудов. Чаршията е била на средата на Дългата махала/Мечкарева/. През 1888г. селото има 681 жители. Главен поминък са били земеделието, скотовъдсвото и овощарството. През 1905г. Белово става община, освен на с. Блатешница и на селата Враня стена, Пещера и Жабляно. През 1908г. се създава Взаимоспомагателно дружество „Покровител”, което съживява стопанския живот. Село Белово се въздига като естествен център на Краището след построяване на жп линия София-Кюстендил и шосето Радомир – Босилеград.

 

ВЪЗХОДЪТ НА ЗЕМЕН СЛЕД ПРОКАРВАНЕТО НА ЖП ЛИНИЯТА СОФИЯ-ЗЕМЕН-КЮСТЕНДИЛ

Преломен момент в историята на Земен е построяването на жп гара. Държавната комисия първоначално определя с.Жабляно за гара, но местните чорбаджии не преотстъпили имоти за терен за гарата. Видните беловчани – Симеон Арнаудов, свещеник Янаки Митов и Йордан Димитров, като научили за това, предложили на комисията жп гарата да бъде в с.Белово, като предоставят необходимата площ за строежа. Предложението е прието.

Този обществен акт се оказва съдбовен за бъдещото развитие на селото и изграждането му като център на Краище. Строителството на жп линията в участъка Земен ръководи италианския инженер Клинка, на чието име днес е кръстен централния площад на града.

Малката Земенска котловина, прекосена от виещата се жп линия е оживена и от първата сграда – станция Земен. Открива се в деня на Св.Пантелеймон – 9 август 1909г.  На многолюдното тържество се стичат всички беловчани, гости от всички села на краище и от София, Радомир, Кюстендил и Перник. На тържеството присъстват видни държавници, културни дейци, висши военни и др. От тогава съществува една забележителна традиция – на 9 август всяка година се провежда голям събор в Земен, наречен от местните „пантеле”.  Гарата е именувана Земен , на името на Землънград, а селото запазва името си Белово до 1925г.

На 9 август 1911г. се открива масивен мост на р.Струма, който свързва Трекляно и Дивля с гарата. Успоредно на гарата, по продължение на линията, на моста и пътя, само за 5 години изникват хубави двуетажни сгради с бакалници, гостилници, занаятчийски ателиета и складови бази. Новият квартал е наречен Гарата. Започва небивал стопански напредък. Гарата се оформя като търговски център на цяло Краище.

Балканската и Междусъюзническата война /1912-1913г./ за известно време спират  напредъка. Във войните от 1912г. до 1918г. загиват 33-ма беловчани. Един от тях е будният и образован младеж Григор Михайлов Арнаудов – подпоручик, командир рота от 13-ти  рилски полк.

След подписването на Ньойския договор  от България са откъснати 38 села от Босилеградско, транспортно и икономически свързани с гара Земен и включени в пределите на Сърбия. Това дава отпечатък в развитието на Земен.

През 1924г. е утвърден първият регулационен план на селото. На 20 метра от перона на гарата се изгражда селския площад. На 26 март 1925г. село Белово се преименува на с.Земен. През 1828г. е електрифициран центъра на селото, а през 1935 е водоснабдено с каптирана вода от извора над Земенския манастир. Земен се слави с производството на качествена вар. Първата варница е построена през 1900г. от Пене Николчов. През 1914г. Димитър Георгиев и синът му Васил изграждат първата варова пещ. През 1922г. варовите пещи стават 20. През 1924г. е построена първата фабрика за вар от Акционерното дружество ”Братя Попови, Русев Горанов и Ко” През 1940 година е достигнато годишно производство от 12000 тона. С висококачествената земенска вар е снабдявана цяла югозападна България. Земенската котловина става овощната градина на региона. По поречията на р.Струма, р.Пещерска и р.Блатешничка са създадени големи насаждения от сливи, ябълки и круши. Плодовете от тях са били с превъзходни вкусови качества. През 1920 година „чернилката” опустошава сливовите насаждения. На тяхно място са създадени ябълкови градини, които възнаграждават овощарите с богата реколта. Вкусни плодове се изнасят в Германия, Австрия и Чехия. През 1940 г. овощните градини достигат 5000 дка. През 1937г. е създаден воден синдикат, който построява помпена станция и съоръжения за напояване на овощните и зеленчукови градини.

През 1923г е създадена Популярна банка, Кооперация „Освобождение” и потребителски кооперации „Напредък” и „Благодат”. През 1935г. се създава първата производствена кооперация „Скала”.

От 1934 до 1939 стопанският живот е в подем. След 1940 година отново идват тревожни години за България, които дават отпечатък и върху развитието на Земен. При бомбардировките над София 1943-44г. в Земен се евакуират много столичани. Сред тях са Иван Хаджийски, Иван Башев, софийски интелектуалци и общественици.  През 1941г. с тържествен молебен е открит паметник на загиналите във войните 1912-1918г.  След 9 септември 1944г. без съд и присъда е отнет живота на земенския кмет Михаил Попов, на Христо Пенковски, Борис Симеонов и Борис Попов.

 

ЗЕМЕН В ГОДИНИТЕ НА ПРОМЕНИ СЛЕД 1945г.

В Отечествената война през 1944-45г. земенчани дават 7 свидни жертви. В годините 1944-47г. са период на трудности и всеобщ ентусиазъм за изграждане на ново общество. Постепенно се съживява икономиката, ликвидира се бедността, настъпват промени във всички области на живота. Разгръща се широко строителство. Земен придобива нов облик със създаването на ПК”Вародобив и кариери”, ТПК  „Труд”. През 1956г. в Земен е създадено ТКЗС. Селското стопанство се организира на кооперативни начала и значително се механизира производството на селскостопанска продукция. След 1959г. в Земен започва широко строителство на нови къщи и обществени сгради, на нова производствена база. Построени са нови сгради на детския дом, пощата, бензиностанция, търговски дом с ресторант, аптека, книжарница и сграда на Спортпром. След 1970 г. се разширява строителството на търговски обекти. През 1972г. са наименувани улиците на Земен. Дълги години с.Земен е първенец по благоустройство и озеленяване в Пернишки окръг.

На 29-ти септември 1974г. Земен е обявен за град с Указ 1942 на МС от 04.09.1974г. Следващите години са години на мащабно градско строителство. Изграждат се нова училищна сграда на ЕСПУ, градска поликлиника, младежки дом, нова товарна гара , спортен стадион, стопанска банка, пътен надлез над  р.Струма и над жп линията. Асфалтиран е пътят до Земенския манастир. Благоустроени са и новите квартали на града. Извършена е пълна телефоницазия. В промишлеността, селското стопанство и комуналната дейност работят над 600 души. Земен е напълно водоснабден. На мястото на земенската котловина възникват три нови квартала. Над 500 двуетажни къщи и вилни сгради са построени от двете страни на главната улица, водеща към Земенския манастир и други райони и посоки.

Строителството е дело на трудолюбивите земенчани и ново заселилите се от Краището в резултат от изпълнението на Постановление №22 на Правителството от 1982г.

В гр.Земен има туристическо дружество „Риша” с туристическа спалня, която отстои само на 50 метра от жп гарата. През 1986г. е открит дом на пенсионера. В почивните дни земенчани се занимават с лов и риболов, бране на билки и гъби, диворастящи плодове и билки. В района се берат гъби с прекрасни вкусови  качества: булки, манатарки, сарнели, пачи крак и др. От диворастящите плодове се берат шипки, ягоди, боровинки, къпини.

Земен е потънал в зеленина пролет и лете. Климатът е мек и здравословен. От Риша и Земенската планина през лятото се стеле прохлада.

Днес Земен е красив малък град с изящни двуетажни сгради и вили, естетично подредени с благоустроени дворове, потънали в зеленина.  Земенчани са хора с богата душевност с присъщо трудолюбие и родолюбие.  Уважават традициите и народните обичаи.

 

КМЕТОВЕ

Важно място в развитието на Земен имат кметовете на общината, записани в последователен ред:

1.            Капитан Иван Халачев от 1934г.

2.            Светослав Лазаров

3.            Серги Захариев

4.            Михаил Попов

5.            Йордан Земенски

6.            Симеон Делийски

7.            Волга Филипова

8.            Серги Божилов

9.            Панайот Томанов

10.          Димитър Минов

11.          Михаил Димов

12.          Георги Станков

13.          Петър Митин

14.          Димитър Михайлов

15.          Илия Богев

16.          Стоичко Добренов

17.          Димитър Василков

18.          Димитър Василков

19.          Димитър Ананиев

20.          Милчо Стойнев

21.          Емануил Григоров

22.          Милчо Стойнев

23.          Димитър Сотиров от 1999г.

 

/Автор Асен Арсов, носител на ордените „Кирил и Методий” III степен и  I степен,  „Земен  - история и природни забележителности”, изд.2004г. от Български Бестселър с любезното съдействие на Община Земен/