В Общината съществуват подходящи условия и предпоставки за развитие на отдих и туризъм.

Чистият въздух в общината, старинните и природни забележителности,  Земенският манастир и красивото Земенско дефиле по поречието на р. Струма, Одраничкият манастир, както и Дивлянският район, създават добри условия за развитие на туризма.

 

ЗЕМЕНСКИЯТ МАНАСТИР С ЦЪРКВАТА "СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ"

В полите на североизточния склон на Риша планина на красива тераса е сгушен уникален бисер – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”. До манастира бълбукат кристалните води на голям извор.  Намиращ се само на около 80 км. от гр. София, близо до гр. Земен в полите на Конявската планина, Земенския манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра. На 9 август 1909г. тържествено се открива жп гара Земен.  Много столичани и културни дейци посещават Земенско и откриват уникалността на Земенския манастир, на прекрасните му стенописи, дело на незнаен местен художник от Средновековието.

Проф. Йордан Иванов прави първата публикация за Земенската църква, с която възвестява на страната и на света за съществуването на незнаен до сега ценен исторически паметин от XIV век.  Земенската църква по ценност съперничи с Боянската църква в София, изградена през 1259г. Задълбочени проучвания доказват, че църквата в Земен датира не от XIV, а  възниква през XI век. Многократно е опожаряван. Феноменалното е, че манастирската ограда, манастирската сграда  е събаряна и възстановявана многократно, но църквата  със стенописите не е разрушавана и е оцеляла повече от 7 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860г.  Основна архитектурна реставрация на църквата се извършва през 1968г. Пълна консервация върху стенописите е извършена през 1970-1974г. под ръководството на Бонка Илиева. При консервацията е открито, че под стенописите от XIV век съществува по-стар слой от стенописи, която се отнася към монументалното изкуство от XII-XIII век. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени. Олтарът е от каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Земенската църква също е поредното доказателство, че по тези земи в началото на XIII век е съществувала крепостта Землънград и тя е била богата и значима за времето си. Ктитори на църквата са били Земенския владетел Деспот Деян и жена му Доя. Техните портрети украсяват стените на манастира и са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност както образите на Севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.
С голямо майсторство и изящност са изписани стенописите на църквата.  Загадка остават боите, с които е рисувал земенския художник, за да се запазят така живи и цветни стенописите толкова векове. От първия стенописен слой най-запазено е изографисването на „Отхвърляне даровете на Йоаким и Ана”. Живописта е разделена на четири пояса. В дясно от входа са изписаните ктиторските портрети на Деспод Деян и Доя и семейството им. Те са уникални, защото единствено в Боянската църква и в Земенския манастир във времената на Средновековна схоластика са нарисувани живи хора, а не само светци и икони. Това е революционно за времето си и е предвестник на Ренесанса. Образите им са ценен извор за облеклата и накитите на болярите от началото на XIV век.  Най-впечатляващ е образът на Доя – млада жена, с красиви изразителни очи, облечена в червена туника с дълги дантелени ръкави, с бял воал на главата и корона.  Над главите се чете ктиторския надпис ”Изписа се този храм, посветен на Св. Йоан Богослов с благоволението на Деспод  Деян.  Всички надписи в църквата са на старобългарски книжовен език.

Земенската църква е кръстокуполна с кубична форма, със страни по 9 метра. Изцяло е построена от бигор. Куполът се поддържа от четири масивни стълба, свързани с арки. Вътрешно лежи на четири свода,  на раменете на вписан кръст.  Два реда по осем ниши  красят барабана на купола, но прозорци има само на четири от външни стени, при това малки. Над входната врата е образът на Св. Йоан Богослов с отворено Евангелие, в купола са изографисани фигурите на апостолите и пророците. В два реда по стените следват евангелските композиции. Впечатляват сцените и образите на Тайната вечеря, Св.Богородица на трон, Апостол Петър, Апостол Павел, Благовещение,  Молитва в Гетсиманската градина и особено образа на Св.Иван Рилски – една от най-старите и красиви икони на Средновековието.

България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения. От самото си начало, обаче, българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове. По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос. Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил.

Най-старото запазено изображение на закрилника на България Св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенският манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.

Дълго може да се разказва за интересните интерпретации на прочутите библейски сцени в стенописите на манастира, за редица уникални мотиви от живота и битието на хората, за автентичността и развитието на вярата, но е по-добре да бъдат видени на живо. Днес комплексът включва две сгради, камбанария и църква. На територията му се намират и многовековни дървета с прекрасни стволове и огромни корони. Усещането за спокойствие и мир със себе си и света тук е забележително.Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей. На 5 март 1966г. Земенската църква  е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а църквата за Национален музей. Той е обявен за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

 

ЗЕМЕНСКИЯ ПРОЛОМ

Едно от най-красивите места в България е Земенския пролом. Той е най-прекрасното творение на река Струма и съперничи по изящество с величествения Искърски пролом, а по скалните си форми напомня Белоградчишките скали. Тесен и дълбок, той е врязан между  Земенска  планина и Риша до Конявската планина. Започва от гр.Земен и завършва при с.Ръждавица. На 1 км. от гара Земен, по посока към Кюстендил, се издига тясна скалиста врата, широка не повече от 60 метра и висока около сто метра, през която се провира бързоструйната Струма. От тук започва пролома. През него минават жп линията за Кюстендил. Шосеен път няма. Над скалистата врата, югоизточно от теснината на дивна тераса са кокетните вили на летовище Орлово гнездо, а само на 200 метра от тях, сред вековни дървета в чаровен кът е сгушен световно известния Земенски манастир.   Столетия Струма се е врязвала все повече и повече между двете планини и с буйните си води е изваяла чудно красиви форми.

В края на миналия век, когато  чешкият учен и историк Константин Иречек пътува в западните земи на България, откривайки Земенския пролом за света е изненадан от това велико творение на природата. В пътеписите „Пътуване по България пише: ”…вътре в теснината настава величествен пуст рай, който до някъде напомня прохода Люг в Залцбургските Алпи – тесен, почти четири часа дълъг дол, между доломитови скали, под който понякога се подава пясъчник, една остра кривула иде след друга. Всеки завой, зад всеки скалист издатък е отделен свят за себе си, в който не се вижда далеч, нито напред, нито назад. На левия бряг не рядко се срещат ниски дъбови храсталаци между свлечени белвони стръмно долу до самата река и от техните земни листа се издигат чудно оформени високи белезникави стълбове и игли…”

Преди години високо над скалите на пролома са се виели орли – единствени властелини на зеещите пещери. Днес те се забелязват твърде малко. Преди хилядолетие в пролома са издигнатите крепостните стени на Землънград, твърдина на българите в западните земи, арена на страшни битки, изчезнал напълно при падането под Османско робство.

Има предание, че преди Иван Рилски да отиде във Великата рилска обител е живял в пещера в пролома. От старинния Землънград  днес са останали част от крепостната стена на прочутото Земенско кале.

Един от най-красивите кътове в Земенския пролом е Скакавишкия водопад, висок 100 метра. Земенският пролом днес е перлата на туризма в района. Ежегодно се посещава от много туристи. Прохладата, напевите на водите на Струма и панорамните гледки пренасят всеки в чуден природен свят.

/Автор Асен Арсов, носител на ордените „Кирил и Методий” III степен и  I степен,  „Земен  - история и природни забележителности”, изд.2004г. от Български Бестселър с любезното съдействие на Община Земен/