Култура и културно наследство

Всяка община на базата на своето културно наследство, народни обичаи, културно-просветни традиции, институции и материална база организира и провежда своята културна политика.
На територията на Община Земен има читалища във всяко населено място, като самостоятелни сгради имат читалищата в гр. Земен, с. Дивля, с. Смиров дол и с. Габров дол, а останалите 14 се помещават в кметствата на съответните села.
В сградата на читалището в с. Дивля е разположена етнографска музейна сбирка за живота на Владимир Димитров – Майстора, който живее и твори в селото 1928-1930 г. Майстора е оставил неповторими по художествените си достойнства картини с тематика от този край. В сбирката са показани оригинални материали, отразяващи бита и културата на населението, както и облекла, тъкани и предмети, репродукции и лични вещи на Майстора. Открита е през 1982 г. по случай 100 годишнината от рождението му.

Дейностите, които осъществяват тези читалища са библиотечно обслужване, художествена самодейност, културни мероприятия с общинско и регионално значение, землячески срещи и събори.

Културното наследство е сравнително добре съхранено, като материална и емоционална база (традиции, обичаи и нрави), защото за българина съприкосновението с културата е национална принадлежност и гордост, същинско потребление и възпроизводство на интелекта, вследствие и фактор на прогреса.

Историческите и културно-църковни забележителности в Общината периодично стават центрове на културни мероприятия, като най-значимите от тях са:

Земенският манастир с уникалната църква “Св. Йоан Богослов”;
Пещерски манастир „Св.Никола летни”
Манастирът “Св. Спас” и църквата “Възнесение Господне” в с. Горна Врабча;
Манастирът „Св. св. Петър и Павел” в с. Одраница;
Крепостта “Калето” на Землънград.

ЗЕМЕНСКИЯТ МАНАСТИР С ЦЪРКВАТА "СВЕТИ ЙОАН БОГОСЛОВ"

В полите на североизточния склон на Риша планина на красива тераса е сгушен уникален бисер – един от най-ценните паметници на Средновековието – Земенският манастир „Св. Йоан Богослов”. До манастира бълбукат кристалните води на голям извор. Намиращ се само на около 80 км. от гр. София, близо до гр. Земен в полите на Конявската планина, Земенския манастир омагьосва със своето безвремие и красота. Той не е голям и толкова известен като Рилския манастир или като Бачковския, но също като тях крие неподозирани тайни и съкровища в себе си. В него има магия, история, вяра. На 9 август 1909г. тържествено се открива жп гара Земен. Много столичани и културни дейци посещават Земенско и откриват уникалността на Земенския манастир, на прекрасните му стенописи, дело на незнаен местен художник от Средновековието.
Проф. Йордан Иванов прави първата публикация за Земенската църква, с която възвестява на страната и на света за съществуването на незнаен до сега ценен исторически паметник от XIV век. Земенската църква по ценност съперничи с Боянската църква в София, изградена през 1259г. Задълбочени проучвания доказват, че църквата в Земен датира не от XIV, а възниква през XI век. Многократно е опожаряван. Феноменалното е, че манастирската ограда, манастирската сграда е събаряна и възстановявана многократно, но църквата със стенописите не е разрушавана и е оцеляла повече от 7 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860г. Основна архитектурна реставрация на църквата се извършва през 1968г. Пълна консервация върху стенописите е извършена през 1970-1974г. под ръководството на Бонка Илиева. При консервацията е открито, че под стенописите от XIV век съществува по-стар слой от стенописи, която се отнася към монументалното изкуство от XII-XIII век. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени. Олтарът е от каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Земенската църква също е поредното доказателство, че по тези земи в началото на XIII век е съществувала крепостта Землънград и тя е била богата и значима за времето си. Ктитори на църквата са били Земенския владетел Деспот Деян и жена му Доя. Техните портрети украсяват стените на манастира и са едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност както образите на Севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.
С голямо майсторство и изящност са изписани стенописите на църквата. Загадка остават боите, с които е рисувал земенския художник, за да се запазят така живи и цветни стенописите толкова векове. От първия стенописен слой най-запазено е изографисването на „Отхвърляне даровете на Йоаким и Ана”. Живописта е разделена на четири пояса. В дясно от входа са изписаните ктиторските портрети на Деспод Деян и Доя и семейството им. Те са уникални, защото единствено в Боянската църква и в Земенския манастир във времената на Средновековна схоластика са нарисувани живи хора, а не само светци и икони. Това е революционно за времето си и е предвестник на Ренесанса. Образите им са ценен извор за облеклата и накитите на болярите от началото на XIV век. Най-впечатляващ е образът на Доя – млада жена, с красиви изразителни очи, облечена в червена туника с дълги дантелени ръкави, с бял воал на главата и корона. Над главите се чете ктиторския надпис ”Изписа се този храм, посветен на Св. Йоан Богослов с благоволението на Деспод Деян. Всички надписи в църквата са на старобългарски книжовен език.

Земенската църква е кръстокуполна с кубична форма, със страни по 9 метра. Изцяло е построена от бигор. Куполът се поддържа от четири масивни стълба, свързани с арки. Вътрешно лежи на четири свода, на раменете на вписан кръст. Два реда по осем ниши красят барабана на купола, но прозорци има само на четири от външни стени, при това малки. Над входната врата е образът на Св. Йоан Богослов с отворено Евангелие, в купола са изографисани фигурите на апостолите и пророците. В два реда по стените следват евангелските композиции. Впечатляват сцените и образите на Тайната вечеря, Св. Богородица на трон, Апостол Петър, Апостол Павел, Благовещение, Молитва в Гетсиманската градина и особено образа на Св. Иван Рилски – една от най-старите и красиви икони на Средновековието.България приема християнството (някъде между 864 - 866 г.) от Византия в период, когато в църковната живопис се налагат канонични изображения. От самото си начало, обаче, българската православна иконопис не е сляпо подражание на византийския стил, а създава и свои традиции. Те са видими още след преместването на столицата в Преслав (893 г.): за създаването на керамични икони (нехарактери за Византия) се използват ярки и жизнени цветове. По време на Втората българска държава пък се обособяват две иконописни течения – търновското (дворцово) и т.н. народностно. При втория подход са характерни простота в израза и позата, забелязват се български черти в изображенията и дрехите, лицата са по-закръглени, понякога бузести, с леко месест нос. Земенската църква е най-добре запазения паметник от тази епоха, зографисана в народностен стил.
Най-старото запазено изображение на закрилника на България Св. Иван Рилски е правено през 1295 г. и се намира в Боянската църква. Няколко десетилетия по късно светеца е рисуван в параклиса на Хрельовата кула (Рилския манастир) и в Земенския манастир. Явно още от тогава датира традицията да се изобразява като стар, с дълга остра брада. В Земенският манастир, за разлика от Боянската църква, светеца носи монашеска качулка, украсена с три кръста. Под дрехата се подават благославящите пръсти на дясната му ръка, а в лявата - държи свитък.

Дълго може да се разказва за интересните интерпретации на прочутите библейски сцени в стенописите на манастира, за редица уникални мотиви от живота и битието на хората, за автентичността и развитието на вярата, но е по-добре да бъдат видени на живо. Днес комплексът включва две сгради, камбанария и църква. На територията му се намират и многовековни дървета с прекрасни стволове и огромни корони. Усещането за спокойствие и мир със себе си и света тук е забележително.Земенският манастир не е обитаван от монаси и е превърнат в музей. На 5 март 1966г. Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а църквата за Национален музей. Той е обявен за паметник под закрилата на ЮНЕСКО.

НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "СВЕТЛИНА-1924"

Земенското читалище „Светлина” е основано на 24 май 1924 година с председател Симеон Арнаудов и членове Панайот Георгиев, Славчо Николов и Милка Николова. С дарения са закупени първите книги на читалищната библиотека. През 1926г. е сформиран театрален състав. За театрален салон със сцена е приспособена една от стаите на новата училищна сграда. Първите читалищни изяви са били вечеринки и забави. През зимната ваканция на 1927г. е представена първата пиеса.
Читалището организира стопанска здравна и научна просвета. В селския самодеен театър се включват и други активисти. През 1930г. със средства от вечеринка са закупени учебни помагала на бедните ученици. През 1953г. завършва строителството на новата читалищна сграда с театрален салон с 350 места, библиотека и музикални зали. Под ръководството на Борис Кирилов театралния самодеен колектив бележи възходящо развитие. В развитието на музикалната дейност активен принос има композитора Драгия Тумангелов, учителя по пеене Любен Яначков, ръководителите на музикални състави Стоян Димчев и Димитър Иванчев. От читалищната сцена започва творческият път на големия български оперен бас Петър Петров от Земен, покорил световните сцени. Читалище „Светлина” е организирало редица пленери и срещи на бележити български художници, много от които са дарили картините си на града. Читалищната библиотека има голям принос за културното развитие на града. През 1964г. Ангел Велчев издава книгата”Земенски пролом”, а през 1998г. Гервази Сотиров „Земен в миналото и сега”.
Читалище Светлина е носител на орден „Кирил и Методий” I степен.

/Автор Асен Арсов, носител на ордените „Кирил и Методий” III степен и I степен, „Земен - история и природни забележителности”, изд.2004г. от Български Бестселър с любезното съдействие на Община Земен/